Проект „Въвеждане на система
за измерване на рецидивизма в България
чрез активно гражданско участие“

Новини

Препоръки за преформулиране на политики и подобряване на законодателството

Една от ключовите дейности по проекта предвижда разработване на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството за въвеждане на система за измерване на рецидивизма. Препоръките се основават на анализ на различни чужди модели за измерване на рецидивизма и идентифициране на съществуващите възможности, които предоставя българската законодателна и институционална рамка.

На базата на изготвената Концепция експертите, в постоянно сътрудничество с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", разработиха две Пепоръки към съответните структури на централната власт: Препоръка за необходимите промени в съответните нормативни актове, които да осигурят нормативната рамка за въвеждането и функционирането на система за измерване на рецидивизма и Препоръка за структурата, съдържанието, техническото, материалното и методическото обезпечаване на функционирането на системата.

Препоръките съдържат указания за дефиниране, събиране, анализиране и публикуване на данни от измерването на рецидивизма.

Извършителите трябва да бъдат проследявани поне три години след изтърпяване на наказанието, тъй като по-дългите периоди на наблюдение предоставят ценна информация за връзката между изминалото време и делът на рецидивиралите правонарушители. Допълнителни индикатори за успех, които биха подобрили анализите на рецидивизма, са: изминало време между изтърпяването на наказанието и рецидива, тежестта и степента на обществена опасност на новото престъпление и дори промени в оценката на риска.

Системата трябва да прилага съответните протоколи, за да се гарантира, че събираните данни за рецидивизма са точни, последователни и актуални: присвояване на уникален идентификатор и свързване на данни между агенциите за наказателно правосъдие; използване на дългосрочни бази дани; събиране на контекстна информация; своевременно актуализиране на съдебния статус.

Рецидивизмът ще бъде още по-полезна мярка за ефективност, ако могат да бъдат сравнявани резултатите между различни кохорти правонарушители.

За да се увеличи максимално ефекта от данните за рецидивизма като мярка за ефективност, Прокуратурата или Междуведомственият съвет за ЕИСПП трябва да предоставят на годишна база информация на ръководните кадри в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Препоръките бяха изпратени до съответните релевантни институции: НИП, ВСС, Прокуратура на Република България, ГДИН, Академията на МВР, МП и две Комисии в НС - Комисията по правни въпроси и Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.

Концепция за създаване на система за измерване на рецидивизма в България

Разработването на Концепция за създаване на система за измерване на рецидивизма в България бе една от ключовите дейности в проекта. Тя бе основана на резултатите и заключенията от проучванията, изследванията и анализа, направени от експертите.

По време на изготвянето й се поддържаше комуникация с експерти от релевантни институции и академичните среди чрез онлайн връзка, работни срещи на място и телефонни разговори.

Концепцията разглежда законовото и подзаконово регламентиране - дефиниции, определяне обхвата на системата и събираните данни, както и на правилата за публичност и достъп на заинтересовани страни до данните за рецидивизма. Важна част от разработката е начинът за разполагане на системата в институционалната рамка. Това включва определяне на отговорни органи в наказателно-изпълнителната система, насоки за въвеждане и обработване на данните и предвиждане на процедури за методическа супервизия. В отделни раздели са разработени структурата, съдържанието, техническото и методическо обезпечаване на системата, както и използването на резултатите от измерването на рецидивизма

Анализът показва, че рецидивизмът ще бъде още по-полезна мярка за ефективност, ако могат да бъдат сравнявани резултатите между различни кохорти правонарушители. Свързването на данни за рецидивизма с данни за риска от извършване на ново престъпление, каквито се съдържат в информационните системи на Прокуратурата на Република България и “Съдебен статус” към Министерство на правосъдието, ще позволи тълкуването на данните за нивата на рецидивизъм да бъде коригирано спрямо риска.

Заключителен форум по проекта

На 15 декември в хотел „Рамада“, София се проведе Заключителна кръгла маса по проект „Въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България чрез активно гражданско участие“.

В рамките на форума бяха представени резултатите от проекта, възможностите, ползи и предизвикателства пред въвеждането на система за измерване на рецидивизма в България, както и следващите стъпки по представяне на резултатите от проекта пред компетентните органи.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, и се изпълнява от Фондация „Фонд за превенция на престъпността ИГА”, Пазарджик, в партньорство със Сдружение „Център за обучение и услуги”.

Основната му цел е чрез активно гражданско участие да се стартира процесът по внедряване на система за измерване на рецидивизма в наказателно-изпълнителната система на България.

Кръгла маса в София представя проучвания по проекта

Вчера, в Рослин Централ Парк хотел, София, се проведе Кръгла маса за представяне на резултатите от работата на експертите - изводите от проучванията по проекта и визията за въвеждане на система за измерване на рецидивизма. Цели на форума бяха популяризиране на инициативата за въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България и обсъждане на работни варианти на препоръки за законодателни промени и материално-техническото и методическо обезпечаване на процеса.

Събитието имаше и задача да привлече експертна подкрепа за инициативата за въвеждане на система за измерване на рецидивизма, както и за създаването на застъпническа група.

Участваха представители на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Асоциацията на прокурорите в България, Националния институт по правосъдие и др.

Проект „Въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България чрез активно гражданско участие“ се финансира от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Основната му цел е чрез активно гражданско участие да се стартира процеса по внедряване на система за измерване на рецидивизма в наказателно-изпълнителната система на България.

Основни теми и въпроси на предстоящата Кръгла маса в София
(23 ноември, Рослин Централ Парк хотел)

В резултат на проведените проучвания бяха направени следните изводи:
1. Българското законодателство разполага с ясни дефиниции на различните видове рецидивизъм, които са в унисон с европейските и международни стандарти и практика.
2. Българската наказателноправна и криминологична теория и понастоящем се занимава с рецидивната престъпност и познава ползите от измерването на нейните нива (напр. във връзка с разграничението между реален и формален рецидив).
3. В международен план съществуват три основни показателя за наличието на рецидив, които се поглъщат взаимно - повторен арест, ново осъждане или повторно лишаване от свобода. Прилагането на дефиницията за рецидив от българското законодателство елиминира първия от тези показатели, защото не всяко задържане и повдигане на обвинение водят до осъдителна присъда.
4. Така подходящите показатели за измерване на рецидивизма в България остават повторното/последващото осъждане с влязла в сила присъда (с разграничаване на общ и специален рецидив) и последващо ново лишаване от свобода (пенитенциарен рецидив като специфична категория, част от общия обем на рецидивната престъпност).
5. Специфики съществуват при налагането на наказанието „пробация”, тъй като законовата дефиниция изисква осъждане на лишаване от свобода. Пробацията в Наказателния кодекс обаче винаги е алтернативно наказание на лишаването от свобода, което позволява принципно да се спазят общоприетите критерии и дефиниция за рецидивизъм.

Ключов елемент от изграждането на система за измерване на рецидивизма е определянето на източниците на информация. Тъй като приетата у нас дефиниция изисква повторно осъждане с влязла в сила присъда, прегледът на нормативната рамка демонстрира три потенциални точки, в които се регистрира, съхранява и обработва информация за осъжданията на извършителите на престъпления:
1. Съдилищата, които, в рамките на наказателните производства, постановяват присъдите (или равносилни на тях актове) и налагат наказанията. Информационното систематизиране на тези данни обаче е на база постановени актове, а не осъдени лица.
2. Бюрата „Съдимост”. Данните при тях са справочни, ad hoc (при поискване), а проверката е ретроспективна. С подобни данни разполагат и съответните органи на Министерството на вътрешните работи.
3. Прокуратурата на Република България. Два са основните аргумента система за измерване на рецидивизма да се изгради като част от информационната система на ПРБ:
- от принципна и наказателноправна гледна точка, това е възложената от законодателя на прокуратурата роля по надзор на изпълнението на наказанията;
- от чисто практическа гледна точка, това е фактът, че почти всички присъди и равносилните на присъди актове на съдилищата се изпращат за привеждане в изпълнение именно на районните прокуратури към съответния съд.

Конкретен информационен масив, който би могъл да се дигитализира и използва като основа на система за измерване на рецидивизма, е азбучникът на осъдените лица. Поддържан във всяка районна прокуратура, информацията в този източник, систематизирана под формата на съвременна база данни, единна за цялата страна, ще позволи регистриране на рецидивно събитие в момента на постъпване за привеждане в изпълнение на осъдителна присъда спрямо лице, което вече е било осъждано. Понастоящем това е възможно само чрез ръчен преглед по заявка.
Вече готовата система може да стане модул от Единната информационна система за противодействие на престъпността, или самостоятелно, или като част от УИС на Прокуратурата на Република България.

Задачи на форума:
1. Дискутиране на идентифицираната възможност за въвеждане на система за измерване на рецидивизма;
2. Определяне на най-важните данни, които следва да се регистрират като част от записа на постъпилите за привеждане в изпълнение присъди, така че резултатите от функционирането на системата да бъдат полезни от криминологична гледна точка (напр. за изследване на корелациите между образование и рецидив, трудова заетост и рецидив, измерване на ефекта върху извършителите от наложените им наказания и пр.)
3. Набелязване на съмишленици на експертно и институционално ниво с цел предприемане на необходимите стъпки за въвеждане на система за измерване на рецидивизма.

Изготвен е доклад "Проучване и анализ на съществуващите възможности и модели за измерване на рецидивизма"

Доклад "Проучване и анализ на съществуващите възможности и модели за измерване на рецидивизма" беше изготвен в рамките на проекта, по дейност 1: "Граждански мониторинг чрез проучване и анализ на съществуващите възможности и модели за измерване на рецидивизма в наказателно-изпълнителните системи в България и Европа". В първия етап на дейността бе изготвен общ дизайн на проучванията, които обхванаха три основни направления: дизайн на проучване на законодателната, институционалната и техническата рамка в България, дизайн за проучване на функциониращи системи за измерване на рецидивизма в международен план и дизайн на сравнителен анализ, който да информира процеса по изготвяне на Концепция за въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България.

Целта на проучването е да се изследват и анализират добрите практики за измерване на рецидивизма и възможностите за внедряването им в наказателно-изпълнителната система на България.

Проучванията бяха реализирани чрез кабинетна работа на експертите, чрез достъп до физически и електронни информационни ресурси, вкл. чрез интернет свързаност; дискутиране и планиране на дизайна на проучването чрез технически средства и регистрация в платформи за онлайн срещи и консултации със заинтересованите страни. Направени са задълбочени изследвания на законодателната, институционалната и техническата рамка в България, както и проучване на системи за измерване на рецидивизма в международен план.

Докладът съдържа и сравнителен анализ, чиято цел е да установи по какъв начин една работеща система за измерване на рецидивизма може да бъде внедрена в България на три нива: законодателно, институционално и техническо. Той е важен източник на информация за изготвянето на Концепция за въвеждане на система за измерване на рецидивизма.

Докладът ще бъде представен пред релевантните институции до края на годината на две Кръгли маси в София.

Автори на изследването са Андрей Момчилов и Димитър Русинов.

Проект "Въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България чрез активно гражданско участие", Договор № BG05SFOP001-2.025-0178-C01, се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Работни срещи с експерти от ГДИН

Във връзка с изпълнението на гражданския мониторинг за измерване на рецидивизма в наказателно-изпълнителните системи в България и Европа, експертите по проекта Димитър Русинов и Андрей Момчилов проведоха срещи с представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. На тях съгласуваха изготвените три дизайна за проучване на законодателната, институционалната и техническата рамка в България, в контекста на която би могла да се внедри система за измерване на рецидивизма. Друг акцент на обсъжданията бяха действащите системи в международен план, както и дизайнът на сравнителния анализ, който да подпомогне процеса по изготвяне на Концепция за въвеждане на система за измерване на рецидивизма в България.

В рамките на работните срещи експертите по проекта запознаха служителите на ГДИН с направеното проучване и събраната информация. Бяха обсъдени възможностите за въвеждане на система за измерване на рецидивизма, както и предложението това да стане чрез Информационната система за изпълнение на наказанията, която функционира в ГДИН. В нея се въвежда и поддържа информация на ниво правонарушител - данни за извършителя, наложени мерки, има ли предишни осъждания и др., като информацията проследява целия етап на присъдата.

Експертите от ГДИН изразиха позитивно отношение относно дейностите и крайната цел на проекта, тъй като въвеждането на информация за рецидиви, тяхното проследяване и измерване, биха били от полза за тяхната работа.

Проучване търси възможности за измерване на рецидивизма

С проучване и анализ на съществуващите възможности и модели за измерване на рецидивизма в наказателно-изпълнителните системи в България и Европа започна реализацията на гражданския мониторинг по проекта.

Мониторингът цели и преценка на възможностите за внедряването им в наказателно-изпълнителната система настраната.

Експертите вече изготвиха дизайн на изследването, който обхваща три основни направления: законодателна, институционална и техническа рамка в България, в контекста на която би могла да се внедри система за измерване на рецидивизма; функциониращи системи за измерване на рецидивизма в международен план и; сравнителен анализ, който да подпомогне процеса по изготвяне на концепция за въвеждане на система за измерване на рецидивизма.

Работи се и по самото проучване. Целевата му група са, от една страна, структури на държвната администрация, органи на държавна власт, както и техните служители, Министерство на правосъдието, Съвет за изпълнение на наказанията, структури и служители на ГДИН, а от друга - неправителствени организации с дейности по превенция на рецидива и реинтеграция на правонарушителите, експерти от неправителствени изследователски центрове и структури на висшето образование.